Мразя си работата ,защото я имам.Не ми се ходи .Не ми се бачка.Шефа е тъпанар,некомпетентен и злонамерен простак .Само се дразня ,искам на всеки да тегля по една майна и да си хвана пътя .Колегите само злословят и въртят интриги. Гледат кой да им свърши работата, с кого да си измият ръцете...ама къде да отида.Отново с хора ще работя .Тя работата сама по себе си  си е наред. Планирам, преценявам ,подхващам я от началото и стъпка по стъпка я правя перфектно.Защото съм много печен в тази работа.И ако Иванов не беше толкова гъст с шефа щях  да блесна.Обаче не ми се дава възможност да бъда оценен ,а моите постижения се омаловажават или недооценяват.Давам си сметка ,че това е малко злобничко или нещо такова затова ще съм смел и напускам.  Нахълтвам в стаята на шефа и заявявам : -Ти си простак и не ме оценяваш по достойнство,събрал си скапан екип за скапаната ти работа  за това се ... в скапания ...з-после още много точки и трясвам вратата.  И ми омекват колената.Първо се събират нещата, разчиства се компютъра, отнася се полезна информация от офиса ,запасите с консумативи  за вкъщи нарастват до ниво да не остане място у дома,Подготвят се троянци за колегите подло се подменят паролите до които съм имал достъп и с това приключва грешка номер едно при напускането ми.Нищо от това не направих.Пред смаяните погледи на бившите колеги си взех якенцето снимката на кокошката с която живея (поне докато научи) огледах се безпомощно и измънках :  -Ако имате въпроси обаждайте се. Веднага осъзнах глупост втора.Личния и служебния телефон са различни номера ...Да ама не...Всеки колега ми знае номера, а той е само един.Дори телефона не мога да си изключа.Стискам зъби.Дано не се счупят.  Навън е слънчево с лек ветрец.Крача бодро окрилен от новото начало.Така прелитам с новите си крила около петдесет метра и желязната топка на безработицата ме приземява в калта.Постепенно си давам сметка за Трета грешка - да се оставя на тезата ,че работа море само да ти се работи.Скоро сред обявите разбирам следните досадни факти :   1 Нямам квалификация. 2 Вземал съм доста прилична заплата. 3 Вършил съм половината от работата си защото дори не знаех ,че имало и друга половина. 4 Такива като мен с лопата да ги ринеш. 5 Работните места са общо три и аз съм далеч от изискванията.
 На този етап грешката е ,че работа се търси предварително.Но в май безизходицата сменям офис с климатик за пицария с престилка -временно.Само докато се огледам наоколо за нещо по-добро.След пет дни вече знам- няма по-добро.А да има по-добро трябва да понауча нови номера,няколко програми, да си поправя първия западен език и силно да се хвана да науча втория.В книжката ми се мъдрят няколко самотни точки и ако дори един катаджия ме спре категорията книжка отпада.С нея отпада и категорията служебна кола.С годините няма какво да се направи ,не мога да кажа ,че съм на 19 с висше и 5 години стаж + 2 казарма(за да знае, че не съм някое сополиво хлапе).Как да излъжа за годините като е ясно -дебеличък чичо с плешивяна на темето.   Почти изпадам в летаргичен зимен сън(имам малко спестени кинти),когато коконата от къщи ме напада и ми спуква тъпанчетата .За това не се тревожа ,колкото и да печеля все са малко...само трябва да я изтърпя.Стискам зъби дано не се счупят.  Когато вече съм примирен и отчаян ми звани стария шеф: -Готов ли си да се върнеш на работа?-Бях набирал този телефон поне пет пъти от сутринта ,но имаше един грам себе уважение да пази бутона избиране.Въпроса ме изненада да се ежа ли. да се смиря ли или да се правя на изненадан.Освен да се върна на работа друго май не искам.Е да повече пари и тн. други глупости.  -Да.Утре в 9 добре ли е ?  -Супер. Аз отивам да се напоркам с приятели ,че утре съм на работа за която съм квалифициран или поне така си мислят колегите.Вече не ми се учи втори чужд език и други простотии за студенти .Да учат децата да станат хора.А да и този път никакви грешки.  "Този идиот като си замина всички много се заобичаха. Отначало.После се скараха как да работят без него.След това се опитаха да прехвърлят на новия всичката гадна работа на света и когато той се провали, закономерно намразиха мен ,че не мога да намеря дори едно свястно копеле с два езика на денонощна смяна и блестяща репутация(без наркомани,алкохолици,алпинисти,щангисти,борци и други притеснителни -ако отговаряте на условието обадете се).Работата в офиса съвсем замря интригите ескалираха и има реална опасност да напусне още някой.Трябва да звънна на този идиот. На офиса му трябва силен и обигран враг с когото борбата е удоволствие,не някакви млади келеши с 5 чужди езика дето се напикават пред строга чистачка метла в ръката."